Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/tsarevets/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Царевец - Фолклор
Фолклор

До девети септември 1944 година в с. Царевец стриктно се спазвал оброчния християнски ритуал от всеки по-голям род или няколко родове по махали. Всеки род си избирал някой по-важен църковен празник, който обхваща периода от Гергьовден до Архангеловден и място близо около имотите им при някое вековно дърво: дъб, орех или бряст. В повечето случаи избирали вековни брестове, които стигат грамадни размери и се виждат отдалече.Поставяни са каменни кръстове край дървото. След освобождението от османско робство дядо Мило Калафунеца и по-късно синът му Вълчо изработвали по-големи кръстове, колкото човешки ръст и изписвали името на съответния светия и някои по-важни хора от рода. При всички оброци брястовете са изсъхнали отдавна. На някои са посадени орехи, но камените кръстове още си стоят. 


А какво представлява оброчния ритуал? Това е един вид поднасяне курбан на избрания светец  да запази посевите от градушки, хората и животните от болести и всякакви други бедствия. На уречения празник родът  се събира при оброчния кръст и се коли агне,  ако е есен шиле или овца да  се свари чорба. Поканва се свещеника да прочете молитва и да прекади.


Първият оброчен ритуал,  който е за всички родове започва на Гергьовден, като се коли агне. Предния ден децата обезателно отиват в месността „Мравината” или „Витаче”,  за да наберат трева „гергефка” и червен лиляк, за да се изплете венец за агнето. На сутринта  се приготвя свещ  със  зелен и червен конец и я увиват около рогчето на агнето .То трябва да е мъжко. Поставя се софра, до нея един калайдисан котел. Агнето трябва да обиколи три пъти софрата. След което се заколва на софрата,  за да изтече кръвта в котела. Венеца и свеща се потапят в кръвта, а човека,  който е заклал агнето с показалеца си „бележи” децато по челато, брадата и двете бузи. Същият ден се бележат и агнетата, като им се реже на ухото в зависимост какъв белег е на овцата.


Този ден  оброка е в църковния двор. По неписан закон след обяд  старейшината от домакинството отнасял изпеченото агне в църковния двор в специална дървена копания наречена „постава”, а овчарите и  доилките с прясно сирене. Попа ги прекадява и се взема от тях по малко. След това домакинството се събира около софрата.


На Гергьовден на местността „Живо дърво” са правели обред  родовете : Грапльовци, Катранкьовци, Лещарите и Тотовци.


На местността „Мошол” при вековен бряст съществувал до 1948 год.  на Спасовден са правели оброк родовете: Шишковци, Нединци, Скокльовци и Родаците.


На петдесетница в местността „Манастирище” е бил оброк  на рода Тошкинци.

 

На празника  Света Троица – петдесетница в едноимената местност наречена на името на празника са правели оброк родовете:  Дечовци, Цондаците, Топалците, Костуркови, Буровци, Герчековци и Топанкьовци.

Местността „Света Троица” се намира на 4 км. на север от селото на един гол пасбищен хълм и служи за граница на трите села: Царевец, Горна Бешовица и Кален.

На този ден е имало празник и на трите села. Стичал се е много народ и от близките села, млади и стари, свирела е музика, а по-някой път и по две-три музики.
На следващия ден след Петдесетница в понеделник на празника „свети дух” в местността „Китката” намиреща се в землището на с. Ослен Криводол, Липница и Курново също се събирал много народ.

Имало е пазар на стоки: мотики, вериги за огнища и др. железария.
На СветиНикола на 22 май в м. „Райчово бърдо” оброк е правел Шеремедския род.


На летния Тодоровден е имало оброк в м. „Кърковище” под вековен бряст.На празника „Въртоломей” оброка е в м.”Кленов дол” при вековен бряст на родовете Мановци, Калафунците, Вълчовци, Червенковци и Геновци.


 В местността „Добравка” е имало оброк на попския прод. В м. ”Лисица” до вековен дъб е бил оброка на Илиевския род на Илинден – 2 август. На тоя ден се събираше много народ от близки и по-далечни села в Струпешкия манастир „Свети Илия”с музика, ядене и пиене.


На местността „Тома”  на 6 октомври край село пред вековен бряст последния от тях, който стоя изсъхнал десетина години се катурна от лбуря през 1992 год. е бил оброка на Парчовския, Кънчевския /Чучориговския/ , Шавльовския и др. родове от махалата.На същия ден е бил и събора на селото.
И накрая в м.”Могиле” до Тракийската могила пред вековен орех оброк е правил Цоло Христов Топалски на Архангеловден. С този празник се затваря цикъла на оброците до следващия Гергьовден.